Виктор Тихомиров-Тихвинский Мамина могила Гробът н

Красимир Георгиев
„МАМИНА МОГИЛА”
Виктор Тихомиров-Тихвинский (р. 1958 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ГРОБЪТ НА МАМА

Маминия гроб тревата гъста крие.
Аз като вълче само над гроба вия.
Не съдете строго хората за грешки –
в буци пръст и ями моят път бе тежък.

Гробът е обрасъл и обраства памет,
чезне сред треви пътечката към мама.
Утре към небето в пътя ще закрача,
затова сега така на гроба плача.

Няма как от мрачен поглед да се скрия.
Замък с мойте мъки не градете вие –
в буренака гъст съм легнал под звездите
и на мама тези стихове изчитам:

„Аз, безпътен син сред граждани нормални,
към небето кретам, пътник закъснял съм.
Не слова, а кал в душата ми остава.
Аз простих, дано и другите прощават.

По света година скитах без отрада.
Весело сърцето, а душата страда.
Гледа ме сиротно гробната могила.
Мама спи. Отдавна мама е простила.”


                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктор Тихомиров-Тихвинский
МАМИНА МОГИЛА

Мамина могила заросла травою.
Над могилой этой я волчонком вою.
Не судите люди за ошибки строго –
Кочки, да ухабы: вот моя дорога.

Заросла могила, зарастает память,
Заросла тропинка на кладби;ще к маме.
Завтра утром в Небо путь свой обозначу,
Потому сегодня у могилы плачу.

Некуда деваться от дурного взгляда.
На моих страданьях строить мир не надо –
И в густом бурьяне, лёжа, на рассвете
Я читаю маме вслух стихи вот эти:

„Непутёвым сыном, среди граждан путных
Пробираюсь в небо, запоздавший путник.
Не словами – грязью, душу закидали.
Я прощаю людям, чтоб они – прощали.

А меня по свету, круглый год мотает.
Сердце веселится, а душа страдает.
Смотрит сиротою из травы могила.
Мать не укоряет. Мать давно простила”.

http://www.stihi.ru/2013/06/23/5870




---------------
Руският поет Виктор Тихомиров (Виктор Тихомиров-Тихвинский) е роден през 1958 г. в с. Свир, Ленинградска област. Живее и работи в Санкт Петербург. Бил е зам.-главен редактор на сп. „Провинциал” (1989-1993 г.), главен редактор на алманах „Поэтическая орбита” (1994-1996 г.), участник в Съвещанието на младите писатели на Русия (1996 г.), член на редколегията на сп. „Русский мир” (1996-1999 г.), редактор в отдел поезия на сп. „Невский альманах” (от 1999 г.), главен редактор на сп. „Автограф” (от 2009 г.), зам.-главен редактор на сп. „Бег” (2008-2012 г.), от 2008 г. е главен редактор на сп. „Русский писатель”. Член е на Международната асоциация на писателите-публицисти. Автор е на 14 книги с поезия и проза, сред които „Неласковый март”, „Дежурный доктор”, „В себя заглянуть”, „Поезд с севера”, „Отчий дом” и др.